Приближаване до взрива
от Атанас Капралов
ЗАВРЪЩАНЕТО
Няма как да не се върнеш при тази поезия. Ако веднъж си навлязъл в нея, още с първите стъпки забравяш при лагателните, сравнителните и превъзходни степени – всички ония клишета на критиката, когато с вид на прорицател безуспешно се мъчи да обясни природата на таланта.
Атанас Капралов пише така, както диша (да ме прости Булат Окуджава, негово е сравнението) и това дишане – ускорено, неравноделно, често с последни сили и на предела – е онзи несломим порив за висота, който кара корените да пробиват асфалта на делника и да литват нагоре със стволове, клони и прекрасни съцветия. Навярно пак там – на предела, внякой миг на съмнение (а какво е поезията, ако не съмнение в императива и непризнаване на смъртта?!), поетът се е почувствал дамгосан… Не, няма да се заигравам със заглавията му! Особено днес, когато поезията е пос ледното убежище на свещения ни език, когато безброй ваксинирани срещу ркрасотата, претенциозни и агресивни стиходелия като озонови дупчици превръщат синевата в сито. Атанас Капралов обича полета на
поезията си – неин баща и дете едновременно, той не ни занимава с частите на аерона, от който е създадена. И я носи като белег – защото ако човекът е целта, поетът е длъжен да бъде високата
мишена и пръв да пресрещне стрелата на времето. Защото истинската поезия не е пиедестал за абонирани безсмъртници – тя е съдба, чиято сянка е толкова сходна с тази на кръстния знак.
Никога не съм успявал, а със сигур ност няма и да успея да разкажа Поезията – то е същото като да разкажеш музиката на водата, ласката на утренника, шепота на листопада… всички ония неща, при които се завръщаме, защото никога не са ни напускали. Те не се обясняват – просто изричаш: това е
вода, това е вятър, това е листопад.
Когато се връщам при стиховете на
Атанас Капралов, знам: това е поезия!
Иван Есенски
Атанас Капралов е роден на 13 юли 1958 г. в Димитровград.
Завършил е българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“.
Бил е секретар на съвета за духовно развитие в родния си
град, главен редактор на вестник „Ориент експрес“, общински
съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания,
директор на Драматичен театър „Апостол Карамитев“,
председател на СНЦ „Компакт арт“ – София и др.
Автор е на стихосбирките „Нежен скитник“, „Завръщане в слънцето“,
„Голота“, „Дамгосан“, „Жив и свободен“, на книжките за деца
„Цветно чудо“, „Балът на цветята“, на сборници със спомени за
родния си град, за поета Пеньо Пенев. Носител е на националните
литературни награди „Димчо Дебелянов“, „Николай Искъров“,
„Биньо Иванов“, на международни награди в Москва и в Париж.
Живее и работи в Сoфия. Директор е на Националния литературен музей. |
меки корици,
цветни,
96 с.,
12 лв.,
ISBN: 978-619-179-091-3 |
